За книгата: 2015 г. / До каква степен можете да правите жертви в името на близките си? Как, докато живееш в името на другите, да не загубиш себе си? Или жертвата трябва да се дава безрезервно? Всеки решава тези въпроси за себе си. За Ела такъв въпрос не е възникнал - тя, изглежда, е родена, за да служи на близките си. Но Ема, нейната сестра, винаги е вярвала, че не дължи нищо на никого. Тя живееше развълнувано, без да се обръща назад, винаги знаейки, че Ела е там - несподелена, вярна, покорна. На кого можеш да разчиташ, кой винаги ще ти протегне рамо и кой накрая е щастлив? Този, който е взел или този, който е дал? Този, който има какво да си спомни, или този, който никога не е виждал нищо в живота? Дали чистата съвест и лоялността към семейните връзки наистина струват живот, който всъщност никога не се е случил??